Έλλη Κοκκίνου – Έρωτας είναι
Με ρωτάς αν μπορώ
Κάποιο τρόπο να βρώ
Τον έρωτα να εξηγήσωΕίν’ τα λόγια φτωχά
Για να πούν όλα αυτά
Που λαχταράω να ζήσωΈρωτας είναι να κλαίς να πονάς
Στον άλλον να δίνεις αυτό που ζητάς
Έρωτας είναι αγάπης στιγμές
Στα μάτια του κόσμου παιδιών ζωγραφιές
Στα μάτια του κόσμου παιδιών ζωγραφιέςΗ καρδιά σου χτυπά
Το μυαλό σου κολλά
Αγάπης πρώτα σημάδιαΖείς σε κόσμο κλειστό
Που χωρά μόνο δυο
Νιώθεις κρύο τα βράδιαΈρωτας είναι να κλαίς να πονάς
Στον άλλον να δίνεις αυτό που ζητάς
Έρωτας είναι αγάπης στιγμές
Στα μάτια του κόσμου παιδιών ζωγραφιές
Στα μάτια του κόσμου παιδιών ζωγραφιέςΝα σταθείς δεν μπορείς
Την αλήθεια να δεις
Μήπως είν’ η αγάπη ένα ψέμαΜια χαρά της στιγμής
Λάμψη μιας αστραπής είναι αυτό
Που νιώθουν οι άλλοι για μέναΈρωτας είναι να κλαίς να πονάς
Στον άλλον να δίνεις αυτό που ζητάς
Έρωτας είναι αγάπης στιγμές
Στα μάτια του κόσμου παιδιών ζωγραφιές
Στα μάτια του κόσμου παιδιών ζωγραφιές
Έλλη Κοκκίνου – Έρωτας είναι
Честит рожден ден!
- Уф, момчета, изморих се. Дайте да хванем автобуса до следващата спирка!
39. Да разкажа за отношенията ми с готварската печка.
Живеем в отделни стаи. Рядко се поглеждаме. Срещите ни са кратки и запомнящи се. Тя не е обикновена готварска печка. Тя е микровълнова фурна.
Отскоро живее у нас. Надявам се старите стопани не й липсват. Всъщност сигурна съм в това. Те почти не я използваха и събираше прах в кухнята им. Сега, след едно не много дълго, но със сигурност екстремно пътуване, ето я при мен.
Още сме в етап на опознаване. Онзи ден правихме крем карамел. Завря при режим за размразяване…!? Днес опитахме пак, този път на минимална мощност. Получи се, макар и бавно. За други задачи е по-отзивчива. Топлене на вода за чай, варене на зеленчуци – винаги е насреща.
Аз също се отнасям към нея с необходимата грижа, внимание и търпение. Надявам се скоро да станем приятели. За общото благо е.
Новогодишни пожелания 2009
Оказа се, че съм по-усърдна в задълженията си, ако ги имам написани някъде. Или просто така не ги забравям още на следващия ден. Или не се измъквам от неудобство. Знам ли… :)
От миналогодишните задачки ми останаха научаването на гръцки език и качването на Ботев. За тази година обещавам:
- Да се обаждам редовно на баба и дядо.
- Да изпълня остатъка от списъка с идеи (работа за 100 дни, а аз 3 години я влача).
- Да обновя фотогалериите и да ги преместя на по-видно място.
- Да си върна гъвкавостта на тялото от ученическите години.
- Да си направя най-накрая сериозен сайт.
Внимание, навлизаме в сферата на научната фантастика:
- Да си купя DSLR фотоапарат.
- Да се преквалифицирам официално.
- Да започна да работя отдалечено (след т. 7).
- Да се изнеса да живея извън София (незабавно след т. 8).
- Да се науча да свиря на барабани (някой да ме почерпи, ако изпълня това).
По-умните от вас (или по-скоро тези, които ме познават) сигурно вече са се досетили, че този списък не е особено сериозен, както иде да рече и заглавието на поста. Честно казано ще се радвам, ако изпълня поне една от точките във втората му половина. Пожелайте ми успех! :)
Какво да правим когато спре токът
Връщайки се запъхтяна вечерта веднъж… забелязах, че блоковете в карето са тъмни. Първо ми се наложи да се кача пеша по стълбите. Живея на 11-тия етаж и перспективата не беше приятна. Крепеше ме само надеждата, че вратата към стълбищната площадка няма да е заключена. Слава Богу! (А дори не се задъхах, явно още съм във форма.) ;)
Не можех да гледам телевизия, интернет нямаше, не можех дори храна да си приготвя. За щастие мъгливото софийско небе бе достатъчно осветено и поне не ми тябваха свещи. От нямане какво да правя седнах на бюрото с качени върху парното крака. Ей така, за да си припомня часовете с режим на тока, когато седяхме един до друг върху печката и разговаряхме загледани навън… А гледката навън в момента бе изключително приятна.
Изведнъж светна една крушка (в главата ми), грабнах фотоапарата и излязох на балкона да поснимам нощния град. Тридесет секунди експозиция плюс още толкова dark frame убиват доста дълго време. А докато приключа със снимките, някой си беше свършил работата и отново имаше ток.
Следпразнично
Ако ставайки сутрин слезеш до магазина и на излизане продавачката ти пожелае приятна вечер, значи сериозно си объркал биологичния си часовник. И сега в първия работен ден трябва да го настроиш по най-неприятния начин.
Две седмици в леглото, физическа активност, клоняща към нула. Творческа започваща от ентусиазъм, преминаваща през постепенно охлаждане и пак завършваща с нула. Дни и нощи се сливат между филми, книги, игри.
Много мисли, и черни, и цветни, канени и неканени ме навестяваха в нощните часове. Опитвах да си представя как бих реагирала в измислени, но напълно реални ситуации. Мислих, много мислих. Но пък казват, че от мисленето се помъдрява. Дано съм излязла на плюс от цялата работа.
Общо взето празниците свършиха точно навреме за мен. Преди да стана напълно асоциална, преди да се депресирам от факта, че нищо не върша, преди да успея да се скарам с майка ми. Сега ми трябва само един здрав сън и ще съм съвсем наред.
И нито грам качено тегло след две седмици мързел и празнични трапези. Това вече е за завиждане.
Новогодишни решения | revision .final
- Да си намеря сносна квартира.
Progress: done - Да снимам начесто и по много.
Progress: done; въпреки изоставането напоследък - Да се кача на Ботев, Вихрен и Езерата.
Progress: 67%; Ботев по принцип се качва от третия опит… :-D
- Да събера всичките си боклуци, пръснати из нета, на едно място.
Progress: done - Да си купя таблет.
Progress: done - Да измисля нещо доходоносно, което може да се върши с компютър, интернет и скромните ми умения.
Progress: done; поне доколкото се отнася до измислянето. Приложението отчита един избутан с мъка самостоятелен проект.
- Да се дипломирам.
Progress: done - Да НАуча гръцки, стига съм го учила.
Progress: след дълъг застой отново се върнах към преводите с нов стимул, ойе. Кога ли ще мога и тук да сложа “done”… - Да посетя поне една от следните дестинации: Амстердам, Мюнхен, Барселона или където и да е. Важното е да се пътува.
Progress: done; макар да пропуснах споменатите дестинации, цифрата на километража е доста сериозна.
- Да прочета няколко полезни книжки, начиная със “Stylin’ With CSS – A Designer’s Guide”.
Progress: done; особено през последните месеци.
- Да се подстрижа.
Progress: done
Доста добра успеваемост като цяло, а? Догодина по-висока летва…
Γιώργος Μαζωνάκης – Εδώ
Γιώργος Μαζωνάκης – Εδώ
Κάθε φορά λάθη πολλά με χρεώνεις
Και λες θα φύγεις ξανά
Οι δικές σου απειλές στο λέω πως είναι τρελές
Κάθε φορά λάθη πολλά με χρεώνεις
Και λες θα φύγεις ξανά
Και ζητάς αφορμές ν’ ανοίγεις καινούριες πληγέςΕδώ θα γυρίζεις εδώ
Θα σαι πάντα εδώ
Δεν θ’ αντέχεις εσύ πουθενά
Θα πεθαίνεις εδώ
Καθε νύχτα εδώ
Σ’ άλλο σώμα δεν μπαίνεις ξανά
Πάλι θα στο πω
Θα ‘σαι πάντα εδώ
Εδώ θα γυρίζεις εδώ
Θα ‘σαι πάντα εδώ
Με δικά μου σημάδια εδώ
Την ψυχή σου εδώ
Το κορμί σου εδώ
Κι η ζωή σου η άδεια εδώ
Πάλι θα στο πω
Θα ‘σαι πάντα εδώΚάθε φορά έτσι απλά κάνεις σκέψεις τρελές
Κι αλλάζεις μετά
Οι κρυφές σου ενοχές σε πάνε μαζί μου στο χτες
Κάθε φορά έτσι απλά κάνεις σκέψεις τρελές
Να φύγεις ξανά
Μα τις άδειες στιγμές να ξέρεις για μένα θα κλαις
