Пак преизпълнение на плана – определения за всичките четири думички:
Пътищата
В много добро състояние. Една дупка за 1000 км. Има доста магистрали, за които се плаща. Останалото е добре поддържан планински път. На всичкото отгоре и пуст.
Шофьорите
Изключително толерантни един към друг. В общи линии спазват правилата и са културни и възпитани. Карат леко над ограничението и обикновено изпреварват без мигач, но са много далеч от изцепките на българските си колеги.
Пътните полицаи
Любезни и отзивчиви хора. Не се заяждат за това, че си навлязъл неправилно в еднопосочна улица, където липсват указания за такава. Дори да си с чужда регистрация.
Прочети повече
Песимистът вижда само един безкраен тунел.
Оптимистът вижда светлина в тунела.
Реалистът вижда тунела, светлината и идващ влак.
А машинистът вижда трима идиоти, седящи на релсите.
Понеже се оказа, че има доста неподготвени за концерта утре… Седнете и четете, ето ви материал:
metallica lyrics (printable version)
Ще изпитвам!…
Νότης Σφακιανάκης – Γύφτισσα μέρα
Γύφτισσα μέρα μ’ έναv ήλιο δειλό
στα σύννεφα κρυμμένο
Γύφτισσα μέρα μ’ έναv ήχο βραχνό
σαν τραγούδι θλιμμένοΗ βροχή πoυ μαστιγώνει τους δρόμους
η καρδιά πoυ δεv αντέχει τους πόνους
μακριά σoυ η ζωή μoυ είναι άδεια
φοβισμένο παιδί στα σκοτάδιαΓύφτισσα νύκτα μ’ ένα φως χαμηλωμένο
σ’ ένα κερί λιωμένο
γύφτισσα νύκτα μ’ ένα όνειρο γυμνό
και φιλί ραγισμένοΗ βροχή πoυ μαστιγώνει τους δρόμους
η καρδιά πoυ δεv αντέχει τους πόνους
μακριά σoυ η ζωή μoυ είναι άδεια
φοβισμένο παιδί στα σκοτάδια
Всичко се случило според легендата. В най-дългия ден от годината на брега изплувала русалка. Дълги черни коси покривали голото й тяло. Мокрите кичури лепнели по гладката й кожа. Стъпвала неуверено с току що получените крака, но не усещала болка. Само топлината на сиво-жълтия пясък.
Тя огледала непознатия свят около себе си и го обикнала. Обикнала слънцето, чиито лъчи пръскали диаманти по морската повърхност. Обикнала топлината, която галела раменете й, песъчинките, сред които заравяла нежните си ръце, вълните, които плахо докосвали босите й крака. Обикнала всички земни твари, които пъплели по пясъка.
В този миг съзряла на брега още едно създание. То приличало на нея, но все пак било различно. Капки морска вода проблясвали по тялото му. Русалката пристъпила плахо и застанала пред него. Усещала само любов. Вдигнала големите си тъмни очи, за да срещне неговите. Ръцете им леко се докоснали, пръстите се вплели и останали така завинаги.
2024 Житейски хроники
