Очни трети семестър

Нека не пропусна да отбележа третия си последен семестър. Незнайно защо той се състои само от две дисциплини. Обаче таксата е като за нормален семестър. А единственото ценно нещо, което чух на лекциите, бе: “Според мен нещата не трябва да се измерват в пари, а във време.” Напълно съм съгласна.

Няма коментари Публикувано на 23/05/2007 в Моменти

Нов компютър в офиса

Шефът си удържа на думата и ми купи нов компютър за офиса. По-точно аз си го купих, понеже аз го избирах, поръчвах, плащах и мъкнах. Даже сега аз го и инсталирам. Всичката тази чест ми се падна, защото като най-разбиращ във фирмата съм неформален администратор.

Наложи се сама да кача кашона до четиринайстия етаж, защото изпуснах Стефан да излезе на обяд. Охраната този път само пита какво има в кашона и толкоз. В момента машината е паркирана в съседната стая и върви инсталация, докато ние със Стефан и Галя усилено чоплим семки.

Вече съм горд не собственик, но поне потребител на ето това нещо:
MB: ASUS P5L-VM 1394, i945G, Core2, 2D2-667, Vga, E16
CPU: Intel Pentiuum D 935 3.2GHz (dual core)
RAM: 1GB DDR2 667MHz Corsair

HDD: 160GB Hitachi SATA2
DVD-RW: LG Black

P.S.: Описвам характеристиките, та след време да се смея, като чета на какво съм се радвала толкова.

Няма коментари Публикувано на 11/05/2007 в Моменти

Имам си ден ден

Сутринта се домъкнах на работа с кутия бонбони, знаейки, че ще си ги хапвам сама. Никой освен Стефан не се мярка в този офис. Така че първите двама, които почерпих, бяха мен и моя милост. Стефан се появи по някое време. По някакво изключение даже и Галя намина. Те двамата са единствените хора, които съм видяла досега на рождения си ден.

За сметка на това страшно много хора ми се обадиха по телефона да ме поздравят. Сетиха се за мен всички, които трябваше, че и които не трябваше. Получих честитка дори от далечна Бразилия:

[14:17:40] A says: Happy Birthday to You!!!
[14:17:46] A says: ;)
[14:18:09] И says: thank you very much :)
[14:20:54] A says: you`re welcome dear.

Излиза, че няма да празнувам тази вечер, понеже е работен ден и всички са ангажирани. Партито се отлага за почивните дни, когато се събират имените дни на мен и Георги. Ще спретнем надявам се хубава почерпка.

Сега си седя, пийвам кола и се чудя дали да се кача на горния етаж да платя телефона. Не, няма пък да работя на рождения си ден. И утре е ден. ;-)

Няма коментари Публикувано на 03/05/2007 в Моменти

Случки от градския транспорт

Както обикновено в редките моменти, когато ми се наложи да пътувам с автобус, гледам през прозореца и не обръщам внимание на нищо наоколо. По някое време бабката до мен ме заговаря: “Вие?” А аз: “Какво аз?” Тя: “Билетчето.” Аз: “А, ето!” Едва след това забелязах жилетката с лого на СКГТ.

На следващата спирка срещу мен сяда достопочтен дядка. Перфорира си билета, после забелязва, че моят е скъсан, и пита: “Am I supposed to tear my ticket?” А аз: “No, no, it’s just fine. Ticket inspectors tear a part of it when checking your ticket.” Той: “Oh, so yours’ been checked then.” “Yes” викам.

Няма коментари Публикувано на 16/04/2007 в Моменти

2 гигабайта, 2 гигабайтааа, мада фака копеле

Вчера най-после си взех Memory Stick Pro Duo 2GB за фотоапарата. Отдавна си го бях обещала с първата заплата. Първоначално идеята беше за 1GB, но междувременно цените паднаха доста и реших да взема по-голямата. Тъй и тъй това е максимумът, който от Sony гарантират, че е тестван и се поддържа от фотоапарата.

От тогава постоянно ми се върти в главата ето тази песен, поздрав за всички!

Няма коментари Публикувано на 13/04/2007 в Моменти

Домашни любимци

Аз си имам домашен любимец – гъба. Казва се Кики. Живее в буркан върху шкафа. Всеки ден я храня с мляко, за да расте бързо. Тя ми се отблагодарява с пресен кефир. Когато го пия ставам здрав и силен.

Това успешно може да бъде съчинение на Георги. Като дойде, донесе и гъбата, която преди време му подари Маразов. Нещо, което живее и се храни само с прясно мляко, пресичайки го до някаква гадост, която така и не се навих да опитам. Уж била полезна, но има и по-малко противни полезни храни. И така, това животно или каквото там е вече живее вкъщи. Чак завиждам на съседката за пухкавата сива котка.

Няма коментари Публикувано на 30/03/2007 в Моменти

First day at work

Скука! Като за първи работен ден май нищо няма да правя. Сутринта колегата дойде да ми отключи офиса. Дойде и бившата колежка, на чието място постъпвам, уж за да ме просветли за съществото на работата. Обаче двамата духнаха нанякъде и ме оставиха сама да блея да скучая. Питам ги, ако звънне телефона, какво да казвам. Той нямало да звънне. Ми добре!

Иначе местенцето бива. Работната обстановка много ми напомня тази на предишната ми работа: леко неформално общуване; служители – аз, още един готин тип и шефа; дори и тук първия ден колегата ме посрещна с чаша кафе. Само наводнението липсваше, но все пак това е 14-ти етаж. Иначе не се знаеше. Другата разлика е, че тук имам нет на компа и ще мога да действам по мои неща. Като гледам и тук ще ми плащат, за да пазя офиса.

Малко странно е усещането. Хем това исках от самото начало, хем съм леко разочарована. Явно междувременно си бях сменила нагласата и исках да науча нещо от първа ръка за външната търговия. Останала бях с впечатление, че тук се работи, но явно е било моментно състояние. Може пък и сегашното затишие да е моментно. Ще видим.

И все пак днес си е едно ново начало, при това на специална дата. Аз хубавите неща обикновено на 20 март ги започвам. Тогава, преди точно три години, пак ги вършех едни…

Няма коментари Публикувано на 20/03/2007 в Моменти

Пролетно настроение

Излязох с апарата да се разходя. Времето е страхотно, има цъфнали дървета. Исках няколко макро кадъра на цветчета. Като се наврях сред клонките обаче, така се улисах в гонене на пчеличките, че картата свърши без да усетя. Почти нямам други кадри, но не съжалявам – в тези има толкова настроение!

Няма коментари Публикувано на 20/02/2007 в Моменти

Final exam

Днес взех и последния си изпит за тази сесия. След вчерашната фоторазходка се метнах с автобуса до Студентски град. Уговорила се бях с едно аверче да остана при него. Само там не бях досаждала с присъствието си.

Измъкнах се рано сутринта и отидох на изпита. Василена хубаво ми беше казала да си назубря теста и мен хубаво ме мързя. Освен дето бях извадила отговорите, не го бях погледнала повече. Само днес, докато чаках да отворят института, го прочетох веднъж. Всички въпроси бяха от него, а аз явно бях запомнила колкото за 5. :-)

Освен на изпит, днес ходих и на две интервюта, но за това – друг път. Покрай всичкото, свърших и още една хубава работа. Най-после спах с Т. … гръб до гръб. ;-)

Няма коментари Публикувано на 19/02/2007 в Моменти

Осемчасова миниразходка

Емо и Петър организираха набързо една миниразходка за този уикенд. Даже я отложиха от събота за неделя, така че да мога да присъствам. Аз от своя страна с удоволствие хванах по-ранен автобус, за да имам няколко часа на разположение.

Срещнахме се по Витошка и се почна едно обикаляне, снимане, кафета… Петър беше донесъл огромен обектив, с който събираше погледите на минувачите. За мен пък извади от задния джоб Memory Stick Pro Duo 64MB, за да не свършвам толкова бързо “лентата”.

Почнахме с едно кафе на Графа. Емо извади купчина снимки на хартия и улисана в разглеждането им и сладките приказки, даже забравих за кафето си. После минахме покрай Св. Седмочисленици и отснимахме всички птици наоколо. Завътряхме се още малко в търсене на някакво фото, за да се купят консумативи за лентовите апарати. Накрая, гладни и измръзнали, седнахме в “Дон Домат”. Хапнахме, пийнахме биричка, раздумахме се пак. Допихме си в един бар до НДК, от който излязохме по тъмна доба.

С разходки, снимки и кафета не усетихме кога минаха повече от осем часа. Накрая на никой не му се тръгваше, но се наложи. Аз трябваше да се наспя за утрешния тежък ден.

Няма коментари Публикувано на 18/02/2007 в Моменти