След всичкото тичане тази седмица, реших в края й да си дам почивка. Уговорила се бях с едни пичове, които редовно правят фоторазходки из София, да се присъединя към тях. Сборен пункт бяха пилоните на НДК, часът – 12 по обяд. Взех и Георги, за да не го оставям сам да скучае. Щеше да събуди Маразови, които спяха след нощна смяна. Не очаквах да му е особено интересно, но поне нямаше да досажда на любезните ни домакини. Пък и сам изяви желание да дойде. Замалко да закъснеем и да тръгна без него, но успях в последния момент да го изритам през вратата.
На мястото, след кратко оглеждане, познах коя групичка крие фототехника в чантите си. Запознах се с Петър, Емо, Димо, Мариуш, Ясен и Ангел. По-късно се присъединиха Йовко и Таня.
Прочети повече »
Публикувано на 10/02/2007 в Моменти
Василена е голяма работа. Преди изпита постоянно нервничеше, понеже не беше чела. После се показа достатъчно нахална, че да пита дали може да се освободи с оценката по международни финанси от ВИНС-а. Доцентката се понамръщи, но се съгласи. И аз покрай Василена минах между капките. Не си носех дипломата, но се уговорихме с доцентката по-късно да я потърся, за да ми впише оценката.
Иначе си останах само с разходката. Знаех, че ще имам 3 часа и половина да се мотая преди изпита, та си бях взела фотоапарата. Сигурна бях, че няма да седна да чета през цялото време. Мотах се насам-натам и щраках. Опитах се да снимам гълъбите около пейката, на която седнах, но бягаха много бързо. Затова обичам да снимам сгради…
Публикувано на 16/01/2007 в Моменти
Крайно време е да се захвана с тази част. През последните дни не съм свършила абсолютно нищо. Два пъти се разхождах до КАТ безрезултатно. Вчера отидох да си дам документите за книжка, а те в моя чест решили да приключат работния ден по-рано.
Днес отидох чинно преди обяд, но пак намериха за какво да ме върнат. Снимката ми не ставала. Защо? Защото съм имала друг документ за самоличност с нея. Всъщност прави са. Паспортът е издаден преди повече от шест месеца, а изискването към снимката е да е актуална. Ако не я бяха виждали преди, можеше да мине за прясна, но сега има доказателство черно на бяло, т.е. цветно, че тази снимка е правена по-отдавна.
Нямаше как, ходих да се снимам. Имам сериозните опасения, че на снимките ще изглеждам весело. Онова диване ми нявря обектива на 50 см от лицето и си представям колко изкривена ще е снимката. Май ще стане: крокодил се снимал, хипопотам излязъл. В понеделник се надявам най-после да свърша работа.
Прочети повече »
Публикувано на 12/01/2007 в Моменти
Снощи си разменихме линкове с Василев и имам чувството, че тази сутрин всичките му ученици се изсипаха на сайта ми. И всичките прочетоха статията “Техническа поддръжка за рицари“. Тя има 30 хита, а останалите – по 3. Какво пък толкова й харесаха? Никой обаче не пожела да драсне един коментар, камо ли да се регистрира. Все пак е нещо. Сайтът набира популярност.
Публикувано на 09/01/2007 в Моменти
Нададох глас, че искам да разгледам нощна Варна и тръгнахме на разходка. Предната вечер бях мернала кадри от концерта на площада и изглеждаха обещаващи. Не се разочаровахме. Градът наистина е осветен впечатляващо. Кметът се е потрудил. Рядко ще намериш сграда, стълб или дръвче, които да не греят в коледна украса.
На центъра има разкошна елха. Дъхът ми спря, като я видях. На снимката не личи и капка от всичката й прелест. Изглеждаше като елхите, които се украсяват в големите европейски градове. Явно по случай приемането ни в ЕС. Сградата на съда също светеше в европейски мотиви.
Направих няколко снимки на Св. Георги с ореол от 12 звезди. После забелязах, че съм загубила ръкавичката си и тръгнахме обратно по същия път. Намерих си я. Нито за миг не си и помислих, че няма да я намеря. Когато съм с Георги ми върви да си намирам изгубените вещи. Както гривната на плажа в Кранево навремето.
Прочети повече »
Публикувано на 01/01/2007 в Моменти
Тази Коледа беше скучна. Всъщност не беше скучна, просто беше ден като всеки друг ден. Само дето за обяд хапнахме по една задоволително жилава свинска пържола. Никакви други екстри по случай празника.
Не съм от тези, които по Коледа изпадат в еуфория, но не съм и от тези, които се вкисват заради празниците. Не разпратих куп честитки на целия си mail и phone list. Явно затова и не получих такива. Ако не броим разбира се sms-а от тайния ми обожател, който силно ме изненада. Мислех, че отдавна се е отказал.
По принцип не си падам по разни празнични пожелания, излезли като от матрица. Предпочитам персоналните послания. Затова поздравих само хората, с които се чух лично (всичко на всичко един ;-).
Публикувано на 25/12/2006 в Моменти
Обичам на Бъдни вечер да съм със семейството си. Не защото е семеен празник. Защото майка ми прави страхотни чушки с боб. Всяка Бъдни вечер и никога през останалото време от годината. И този път те не липсваха на трапезата. Липсваха останалите шест традиционни постни ястия, които винаги досега пренебрегвахме заради чушките.
Публикувано на 24/12/2006 в Моменти
Повечето лекции ми се сториха безполезни. Все пак посетих всяка дисциплина поне по веднъж. Реших, че ако възникне нещо съществено, мога да разчитам на Василена. Тя веднага беше завързала познанство с няколко мацки и движеха заедно. Аз така и не проявих интерес да се запознавам с колегите. Почти всички са по-големи от нас, има някои странни птици, има и такива, които изобщо не са заинтересовани от това, което става около тях. Не знам защо са записали тази магистратура.
Един весел момент в цялата работа: На гости у Маразов сме. Георги пита къде е тоалетната, аз питам от какво е съкращение ИСУЛ, а Маразов отговаря и на двамата – от паметника Левски тръгваш надясно по Дондуков.
Публикувано на 23/12/2006 в Моменти
Всички благодарности са за Ралчева. Момичето се нави да ми свърши работа, въпреки натоварената си програма преди заминаването. Днес ходих да я посрещна на летището и да си получа мечтаната играчка.
Това е машинката, която си бях харесала – Sony CyberShot DSC-H2. След цяло лято четене на ревюта, статии и преглеждане на снимки, се спрях на него като най-добро съотношение качество/цена. За себе си Рали е взела малък и симпатичен Sony Vaio, за който предполагам ще осигурявам поддръжка по телефона.
Публикувано на 16/11/2006 в Моменти
Днес цял ден ходя от стая в стая, сякаш търся нещо или някого. Нищо не ми се прави. Прекарах страхотно предната седмица. Имах си гостенче. Идва на гости за втори път тази година. Ще си помисли човек, че нещо му липсвам.
Свършихме много работа. Напълнихме 80 GB харддиск с игри, разхождахме се с учебната кола, ходихме на китайски ресторант, извадихме пълномощно, направихме си нощна разходка из квартала в най-кучия студ и най-важното – получих си дипломата. Сега баща ми няма никакво основание да казва: “Нито сте ми на акъла, нито на образованието.”
Публикувано на 06/11/2006 в Моменти
