Като вървя по улиците, често виждам “весели” изпълнения от страна на шофьорите, макар да съм била свидетел само на една катастрофа. Това клипче показва какво става по улиците на София във всичката му красота. Изгледах го с паузи, въщане, анализ, изводи и надявам се поуки.
За да тръгнеш да караш така из София, трябва да си луд. А за да тръгнеш изобщо да караш, трябва поне да си любимец на Ицето, че да те пази. Защото като гледам доста невинни пострадват в тази “война”.
Знаех, че днес се организира разходка от 9 сутринта, което за мен си е кущунство в събота. Затова се наспах порядъчно, направихме една закуска-обяд с Георги в китайски ресторант “Славянска беседа” (обожавам панирания сладолед) и чак тогава звъннах да питам къде са. Очаквах да чуя Южен парк и бях готова да се прибирам. Вместо гласа на Петър обаче, от телефона се чува свирене на тромпет. Веднага светвам, че те са пред Народния театър, на 3 мин от нас.
Изчакаха ни на кафето отстрани. Още там почнахме да се щракаме един друг, че и хората по околните маси. Георги беше възмутен как може да снимат на лента, като имат и цифрови тела. Мотивът за класика във фотографията пред него не минава. Като му изтъкнаха и довода, че филмът струва левче, защото е с изтекъл срок на годност, нашият пак не се предаде. Хабели се материали, замърсява се природата. Прав е между другото.
Стефан:
- Я провери дошли ли са по сметката едни 10 лв.
Аз:
- Какви 10 лв?!
Стефан:
- 10 арменски лв.
Който разбрал, разбрал.
Туристически уикенд в Сапарева баня. Програмата включва качване на Бор. Това е третото от близките до града възвишения. По другите две вече се бях разхождала – съответно до Паничище и Св. Стефан.
Пътят догоре ми се стори малко неприятен. Гората е пълна с изгнили листа, корени и клони, паяжини, паяци и всякакви дуги гадини. Сякаш нищо свежо не растеше там. Може би случихме на кофти годишно време.
Минахме покрай един параклис, по-скоро разкопани стари основи и проект да се построи наново. После разбрахме, че се казва Св. Тодор. На едно дърво имаше вдигнато знаме, което се виждаше от града. Всъщност бяхме тръгнали да търсим знамето, без да знаем какво точно има там.
I feel like a child! :-D
Този старец често може да срещнете в района на паметника Левски. Разхожда се спокойно, като стар човек, без да се впечатлява от погледите и вниманието, които привлича. В действителност съвсем не изглежда толкова изтерзан, като на снимката, но пуста му фотография, всичко изкривява.
Първо Георги ми бе разправял, как в тролея видял старец, сякаш току що изваден от етнографски музей. С цървули и домашно тъкани дрехи. С дълга бяла брада и коса. На следващата сутрин го видях и аз на спирката на същия тролей. Стори ми се неуместно да извадя апарата и да снимам. Някой друг обаче го е направил вместо мен.
Онзи ден ми попадна тази снимка в нета. Копирам я без разрешение от автора. Ако той има някакви претенции, нека се обади.
Наскоро ми се наложи да запиша VideoDVD, rip-нато като цял файл малко над 4 GB. Nero-то не ще да го запише като VideoDVD под предлог, че ISO системата поддържа файлове до 2 GB. Да съм била избрала UDF. Да, но ако избера UDF, резултатът едва ли ще е валидно VideoDVD, което да може да се плейва на домашен DVD player. Ситуацията стана или-или.
Тук точно навреме ми препоръчаха програмката DVD Shrink. Това е софтуер за rip-ване, декриптиране, edit-ване, компресиране и backup на DVD-та, който на всичко отгоре е безплатен.
Why Use DVD Shrink:
Most DVD titles are designed to prevent you from making copies.
The first preventative measure is encryption. Most DVD titles are encrypted, which prevents you from either copying them to your hard drive, or if you manage to do so, being able to play the resulting files. DVD Shrink overcomes this problem with built-in decryption algorithms.
The next problem is not so easy. Most DVD video titles are simply too large to fit, without modification, onto a single recordable DVD-R disk. DVD Shrink overcomes this problem by modifying or “shrinking” the data from your original DVD.
Третият проблем, който решава програмката, е моят. Има опция output file-а да бъде сплитнат на парчета по 1 GB (FAT32 съвместими). В моя случай стана даже много бързо (за около 4 мин), защото не се налагаше да се компресира допълнително. Самата програма е с много опростен интерфейс. Пълен лаик като мен получи желания резултат без никакви консултации или помагала. Все пак упътване намерих ето тук, а сайтът на програмата е тук.
Премяташе се един текст навремето из нета: 90 неща, които трябва да направиш, преди да навършиш 30 години. Едното беше да можеш да прекараш уикенда сам и щастлив. Това явно ми се удава.
Вчера Георги замина за Сапарева баня. Аз в последния момент реших да остана. Успахме се за тръгването, пък и щеше да има други хора, да не става калабалък. Предпочетох да остана, да си ошетам и да придвижа изостанали задачи.
Първата ми работа бе да направя основно почистване на квартирата. Отделих му близо два часа, но сега се чувствам много уютно там. После неприлично дълго висене под душа и обиколка на магазините. Исках да си взема обувки. Както се и очакваше, не си харесах.
Отдавна не се бях прибирала вкъщи, а още по-отдавна не бях ходила на село. Там ме чакаха няколко сладурски котета, които със или без желание ми позираха. Отснимах и всички буболечки, които видях. Половин час висях в най-големия пек в трънака на ливадата само и само да снимам пеперудки и разни други буболечки. Даже изгорях “на фотоапарат” по врата, но си струваше. Хванах пеперудка в полет. 8-)
…носех мартеницата си до днес. Три месеца и 24 дни. Подобрих стария си рекорд, когато я свалих малко преди абитуриентския бал. Как се носи толкова време ли? Ами лесно. В един момент просто забравяш за нея, става част от ръката ти, както часовника. Даже се забавлявах да проверя колко време ще я изтрая.
Баща ми каза, че в упорството да не я свалям, докато не видя щъркел, много съм приличала на Бойко Борисов. И той така носел неговата. Какво да направя, като пустите щъркели не идват в София, пък аз не бях излизала от града.
Накрая, когато най-сетне видях няколко покрай пътя, се оказа, че всички дъвета вече са прецъфтели и няма къде да я закача. В крайна сметка я вързах на вече узрялата череша пред входа.
2024 Житейски хроники