От утре излизам в отпуск за две седмици. Първата мисля да прекарам вкъщи – има планирани две мероприятия. Към края й ще се изнеса към Варна – да се натопя в морето и тази година.
Оцеляхме в бомбардировките
Часът е 10 и половина, а все едно е 5 сутринта и едва се развиделява. Небето се е скупчило от всички страни и се излива на талази. От време на време прогърмява. Сякаш пак е настъпил дъждовния сезон и се изсипва всичко насъбрано за двата месеца суша.
През нощта се събудих от силен пукот и трясък. Сякаш нещо огромно се стовари съвсем наблизо. В още несъбуденото ми съзнание изплуваха картини на бомбардировки. И гласът до мен се обади: “Какво става бе, бомби ли падат?” След третия тътен започнах да осъзнавам, че това са гръмотевици. Най-силните, които някога съм чувала. На всичко отгоре падаха на сухо. Нито помен от дъжд не се чуваше да трополи. По някое време подухна ветрец и заваля. Продължих да спя, събуждана още няколко пъти от гърмежите.
Сутринта ситуацията не се беше променила особено. Само дето дъждът беше в по-големи количества. Умишлено закъснях почти час за работа с надеждата да намали, ако не спре да вали напълно. Накрая видях, че няма да я бъде моята и се престраших да изляза. Облякох си топли дрехи, взех чадърчето.
Още преди Университета обувките ми бяха тотално подгизнали и вече не заобикалях локвите, а избирах по-бистрите, през които да мина. Стана ми много весело и приятно. Хората бързаха да се скрият, пък на мен не ми пукаше, че ще се намокря. Някои коли даваха газ покрай тротоарите, вдигайки пръски на два метра височина. Приютих замалко под моя чадър една жена, непредвидливо тръгнала за работа с дълга фуста, високи токове, но без чадър.
Стигнах в офиса в прекрасно настроение. Включих си печката да се суша. Най-много пък ме зарадва фактът, че няма поражения по техниката, дори и по интернет мрежата.
Поредният мързелив уикенд
Търкаляне в леглото, филми, хапване каквото се намери.
TrekStor i.Beat xtension [FM] 2GB
Харесах си най-накрая mp3 player – TrekStor i.Beat xtension [FM] 2GB. В онлайн каталога на 2be го бях видяла най-евтино – 80 лв. И така онзи ден след работа уверено се запътих към най-близкия им магазин – на Витошка, почти срещу работата ми. Веднага греда. Те там го нямали. Къде е най-близкият друг ваш магазин? На Петте кьошета или надолу по Витошка. Да, мерси, казвам и продължавам към втория.
Тук правя нова грешка, защото и те го нямат, но можели да звъннат на въпросния трети офис на Петте кьошета и оттам да им го доставят. А не може ли да им кажете да го доставят на другия офис, защото ми е по-близо? Ми, те такова не са точно от нашата верига, те са франчайзинг… Добре, добре, утре ще мина пак по същото време.
Сънища
Не ми се отразява добре като спя сама. Сънувам още по-големи щуротии от обикновено. Предната нощ мафиотски групировки ме преследваха из малко градче, за да си приберат едрата тъмносива перла. Хайде да речем, че това е повлияно от книжката, която четох цял ден. Но защо тогава всички реплики бяха на английски?
Тази нощ пък се събуждам под нашествието на миниатюрни бели извънземни. Полазили ме бяха като мравки. Междувеменно брат ми залива с киселина любимата ми рокля и тя се стапя. Знаех си, че съм куку, но чак пък толкова…
Фоторазходка No. n
Знаех, че днес се организира разходка от 9 сутринта, което за мен си е кущунство в събота. Затова се наспах порядъчно, направихме една закуска-обяд с Георги в китайски ресторант “Славянска беседа” (обожавам панирания сладолед) и чак тогава звъннах да питам къде са. Очаквах да чуя Южен парк и бях готова да се прибирам. Вместо гласа на Петър обаче, от телефона се чува свирене на тромпет. Веднага светвам, че те са пред Народния театър, на 3 мин от нас.
Изчакаха ни на кафето отстрани. Още там почнахме да се щракаме един друг, че и хората по околните маси. Георги беше възмутен как може да снимат на лента, като имат и цифрови тела. Мотивът за класика във фотографията пред него не минава. Като му изтъкнаха и довода, че филмът струва левче, защото е с изтекъл срок на годност, нашият пак не се предаде. Хабели се материали, замърсява се природата. Прав е между другото.
Да прекараш уикенда сам и щастлив
Премяташе се един текст навремето из нета: 90 неща, които трябва да направиш, преди да навършиш 30 години. Едното беше да можеш да прекараш уикенда сам и щастлив. Това явно ми се удава.
Вчера Георги замина за Сапарева баня. Аз в последния момент реших да остана. Успахме се за тръгването, пък и щеше да има други хора, да не става калабалък. Предпочетох да остана, да си ошетам и да придвижа изостанали задачи.
Първата ми работа бе да направя основно почистване на квартирата. Отделих му близо два часа, но сега се чувствам много уютно там. После неприлично дълго висене под душа и обиколка на магазините. Исках да си взема обувки. Както се и очакваше, не си харесах.
Bugs’ life, cats’ life
Отдавна не се бях прибирала вкъщи, а още по-отдавна не бях ходила на село. Там ме чакаха няколко сладурски котета, които със или без желание ми позираха. Отснимах и всички буболечки, които видях. Половин час висях в най-големия пек в трънака на ливадата само и само да снимам пеперудки и разни други буболечки. Даже изгорях “на фотоапарат” по врата, но си струваше. Хванах пеперудка в полет. 8-)
Тъпо и упорито
…носех мартеницата си до днес. Три месеца и 24 дни. Подобрих стария си рекорд, когато я свалих малко преди абитуриентския бал. Как се носи толкова време ли? Ами лесно. В един момент просто забравяш за нея, става част от ръката ти, както часовника. Даже се забавлявах да проверя колко време ще я изтрая.
Баща ми каза, че в упорството да не я свалям, докато не видя щъркел, много съм приличала на Бойко Борисов. И той така носел неговата. Какво да направя, като пустите щъркели не идват в София, пък аз не бях излизала от града.
Накрая, когато най-сетне видях няколко покрай пътя, се оказа, че всички дъвета вече са прецъфтели и няма къде да я закача. В крайна сметка я вързах на вече узрялата череша пред входа.
Нов дизайн
От доста време обмислях да пренапиша дизайна на rendeto.ucoz.ru с CSS. Днес ми просветна, че е много по-лесно просто да го сменя. Харесах си нова много приятна темичка. Ucoz са направили вече доста солидна галерия с шаблони. Подмяната на всички страници ми отне няколко часа, защото не мога току тъй да я наложа, без да пипна нищичко. Но сега съм доволна от новия изглед. Някак си доста по-съвременен е.
Voila 831!
